неделя, 31 май 2009 г.

Автомобилът на старо - BMW 5 E34


Много мъже желаят техният автомобил да притежава едновременно бързина, агресивна външност и в същото време да предлага комфорт и функционалност. Съгласете се, че това съчетание се среща сравнително рядко, но все пак има изключения. Стане ли дума за марката BMW, независимо за кой модел, няма начин да се пропуснат понятия като динамика, скорост, агресия и т.н. Баварският колос отдавна е доказал, че е един от лидерите в създаването на “резачки” от различен калибър. В случая с “петицата” иде реч за солиден седан с четири врати, който просто няма как да не изглежда “злобно”. Настъпите ли педала на газта докрай, “петицата” би могла да покачи доста нивото на адреналин в кръвта. Неслучайно доскоро този автомобил бе визитната картичка на т. нар. “мутри”. Въпреки недотам приятния имидж, третото поколение на баварската серия 5 с вътрешнозаводски индекс E34) е популярна лимузина на нашенския пазар за употребявани автомобили. Мнението на повечето специалисти е, че моделът, произвеждан от 1988 до 1995 година, представлява надежден, стилен и сравнително функционален спортен седан. Цената му също е в рамките на приличието, въпреки че с поддръжката нещата не стоят точно така. “Петицата” никога не е претендирала за признанието “the best”, но това в никакъв случай не намалява достойнствата є. Моделът отдавна е в раздела “употребявани автомобили”, но и до днес си остава една от най-добрите алтернативи в този клас. Естествено и той си има недостатъци, за които потенциалният купувач би следвало да знае. А дали те са повече от положителните качества, всеки трябва да прецени сам.

Каросерията

на петата серия на BMW притежава непоклатима антикорозионна защита. Всички панели са добре укрепени, което е особено важно при евентуален удар. Ръждата обхваща най-бързо ауспухната система, което е и основна причина за честата є смяна. Багажното пространство е доста голямо, но салонът не предлага безграничен комфорт, въпреки че изглежда просторен. Все пак зависи какви са изискванията на купувача и дали отдава предпочитания на удобствата или спортните изживявания.

Двигатели

Мнозина смятат баварските шестцилиндрови редови двигатели за най-добрите в света. Именно те са най-удачни за тежичкото купе и донякъде обезсмислят съществуването на четирицилиндрови модификации в моделната гама. Особено сполучливи са вариантите, внедрени в производство в средата на 1990 година. Те са снабдени с по четири клапана на цилиндър, което повишава мощността на 150 и 192 к.с. респективно за версиите 520i и 525i. Тези мотори са белязани с фабричен индекс М50, а заради специфичната си форма са познати в разговорния език като “плочи”. Баварецът се среща и с четирицилиндров агрегат (518i), който обаче се оказва слабичък. Освен, че осигурява посредствена динамика, 1.8-литровият мотор не харчи по-малко, а и поддръжката му в никакъв случай не е по-евтина. Дизеловите варианти са сравнително лесни за обслужване, като по-удачен е 525 tds. При другия “дизелак” 525 td често се получава разхерметизиране на съединенията за охладителна течност, намиращи се между радиатора и цилиндровата глава. Внимание заслужават “петиците” с индекс Х. Перманентното задвижване на четирите колела върши чудна работа през зимата, особено като се има предвид, че автомобилите с марка BMW са с класическо задно предаване. Към днешен ден обаче покупката на BMW 525iX не е оправдана. Вериантът е произведен в ограничена серия и трудно се намират резервни части.

За почитатели на марката със съответния финансов ресурс са предназначени V8-версиите 535i и 540i. Те са надеждни, но също са свързани с доста разходи по текущото сервизиране. Най-наточените версии, традиционно за марката, са с обозначение “М”. Специалистите съветват ако не сте маниак на тема скорост, да не прибягвате до този вариант. Прекалено скъп е за поддръжка и не се заблуждавайте, че досега е каран от пенсионер или жена. На повечето подобни екземпляри просто им е взета “душицата”.Най-рядко срещаният вариант на “петицата” е “расовата бегачка” Alpina B10 Biturbo. Ако успеете да намерите подобен екземпляр ще можете да ускорявате от 0 до 100 за не повече от 5 секунди. Подобен автомобил не може да бъде поддържан в България.

Допълнителни възли и агрегати

Проблемите с “петицата” идват от прекалено многото електроника. Докато бордкомпютърът, например, работи, всичко е наред, създава удобства и се чувствате щастлив от информацията която получавате. Дефектира ли обаче (което не е рядко срещано явление, особено при по-старите екземпляри) започват големите неприятности - грешна информация към инжекциона, честа и безразборна смяна на оборотите, трудно палене и т.н. Ремонтът му е много скъп, а и не винаги е успешен. Алтернативата е да се смени с нов, което няма да е по джоба на всеки. Освен този недостатък трябва да се отбележат и прекалено честите проблеми с водната помпа. В общи линии това са най-сериозните недостатъци, свързани с най-много главоболия и средства. Към по-незначителните минуси на модела се числи честото запушване на клапана на капачката, затваряща охладителната течност в системата. Вследствие на това налягането се увеличава и са възможни спуквания най-вече на гумените съединения.

Окачването на “петицата” е изключително здраво и надеждно, особено за нашите пътища. Най-бързо се износват втулките на кормилните щанги. Също така се разбиват “чашките”, за които се залавят предните амортисьори в горната си част. Спирачната система е без забележки. При моделите, произведени преди 1991 година се срещат дефекти в алтернатора. Проблемът започва с лек шум, който постепенно се усилва и е следствие от разбит лагер на ремъчната ролка. При модификациите с четирицилиндров двигател липсва термична защита в гнездото на акумулатора, което е причина за по-бързото му изтощаване, но това едва ли може да се нарече недостатък. Друг фабричен недъг е опасното (при удар) разположение на резервоара. Често се срещат и различни проблеми в предните и задни светлини, но те се отстраняват лесно и едва ли ще са причина да не си купите “петицата”.

Цена

Моделът Е34 се радва на доволно голямо търсене и респективно държи прилична цена, а обезценяването му е сравнително малко. Факт е, че производството на Е34 приключи преди 10 години, а на пазара за употребявани автомобили читави екземпляри рядко се срещат под 5 000 лв. Това говори достатъчно за здравината и надеждността му, но обслужването му и резервните части са по-скъпи от средното за класа ниво.
mobile.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар